Местоположение:
бул. „Цар Освободител” 9
Оценка 4/5
Паркиране:
Определено през работните дни това е една от трудните за намиране на място за паркиране зони на Варна. Близостта на Икономически университет и на Община Одесос, правят намирането на място за автомобила доста трудно. Съвета ми в работни дни е да завъртите по улица Петко Каравелов търсейки място, след това в ляво по Ал. Пушкин, която в крайна сметка ще Ви изведе до платеният паркинг на Фестивалния Комплекс. Тук може да паркирате срещу сумата от 2 лв. на час :). Ако отивате вечер или в почивни дни – няма да имате проблем с намирането на места в този район.
Оценка 2/5
Контакти:
Сайт на
ресторанта не успях да намеря.
Може да
разгледате Фейсбук страницата на
ресторант Гарибалди :
Помещава се на
1вият етаж на стара къща, ще го познаете по бяло-червените тенти над прозорците
и по снимките които направихме разбира се.
Телефона за резервации е 052/ 604 080
Обстановка:
Усещането след
като влезете е за уютно италианско ресторантче. Столовете и масите са удобни,
разположени са на достатъчно разстояние едни от други. Общо заведението
разполага с не повече от 12 маси, има малко вътрешно дворче, а през деня
изнасят маси и на вън – точно до булеварда. Въпреки че в Италия това е съвсем
нормално, не бих седнал на 1 метър от профучаващите автомобили, така че моят
съвет е да седнете вътре. Единият кът на помещението и витрината към булеварда,
са направени на нещо като изложба на италианската храна и култура. Ще видите
бутилки италианско вино, паста, специфични подправки. Това помага за приятната
атмосфера в заведението.
За приятното
прекарване на гостите се грижи и лично главният готвач, а както разбрахме и
собственик на заведението. Разбрахме че се казва Фабио, видяхме го още с
влизането да говори с гостите на една съседна маса. Хората бяха италианци и
Фабио доста разпалено им обясняваше нещо. Италианският ми се свежда до 2 думи,
така че не разбрах за какво точно говореха. По жестовете се разбираше че става
въпрос за начина на приготвяне на някое от ястията, в което се убедихме след
като готвачът излезе с две сурови пържоли и ги показа на посетителите.
Оценка 4/5
Пушачи/Непушачи:
Не видях никъде по масите пепелници, както и не усетихме цигарен дим. За пушачите – лесно могат да излязат на булеварда и запалят, но не видях пепелник отвън, което може да се отчете като минус. Като непушач слагам максимална оценка.
Оценка 5/5
Меню:
Менюто не е
голямо, има няколко раздела. Интересното за мен беше разделянето на „Основни
първи ястия“ и „Основни втори ястия“. Пици няма да намерите, но има цял раздел
с паеля. Може да поръчате паеля от порция за 1 човек до порция за 10 души. Основните
първи ястия са лазаня, спагети и талятеле, а вторите ястия включват местни
специалитети от телешко, пилешко, агнешко или риба.
Грамажите за основните
ястия са от 350 до 450 грама и мисля доста ще е трудно за един обяд или вечеря
да се опита повече от едно ястие, особено ако хапнете и салата.
Десертите! Носи
се славата че тук се сервира за най-доброто Тирамису във Варна. Има и други
интересни специалитети като Крем Каталана(десерт с карамел, прясно мляко и
портокали), торта от рикота, козунак с ликьор. За съжаление не успяхме да
опитаме от всичко, но това е една причина да се върнем отново.
Виненият лист не
е голям, освен сангрията и наливните вина – има около 10 италиански червени
вина и 5-6 бели. Българските са и по малко по 4-5 от изба Вила Юстина и 3-4 на
Братя Минкови.
Какво пробвахме
ние:
От салатите
Мелоне
и прошуто (5,99 лв. за 270 грама). По името можем да се досетим за странната за
България комбинация от пъпеш и прошуто. Прошутото както знаем е вид шунка от
свински бут.
Инсалата
Ди Маре (8,99 лв. за 370 грама). Любимата ми салата с риба тон, раци и миди. Тук бях малко разочарован, раците представляваха ролца от раци, мидите също не
бяха най добре приготвените които съм опитвал.
Това което приятно ни изненада беше малко, но от
огромно значение за доброто настроение до края вечерята! Предлагаха Узо Plomari в 200 милилитрови
бутилки (9,99 лв. за бройка) :)
Основните ястия –
ще ги смеся първо и второ основно, тъй като не следвахме тази последователност.
Лазания
на фурна вегетарианска (6,99 лв за 350гр.) Паста, сос бешамел, домати, гъби,
тиквички, патладжани, лук, пармиджано.
Лазания
на фурна ала болонезе (6,99 лв за 350гр.) Паста, яйца, сос болонезе, сос
бешамел, пармиджано. Мисля че съм хапвал и по вкусна лазания. Не съм сигурен
дали заради специалната паста която ползва майстор готвача, рецептата или
начина на приготвяне, но ако ви се случи крайно парче от тавата – по краищата е почти като загоряло и не става за ядене.
Агнешки
котлети на скара с пържено яйце, италиански пипер и печени картофи (15,99 лв. за
400 грама). Агнешкото беше добре изпечено и вкусно, картофите представаляваха
един голям варен картоф завит във фолио, но в комбинация със зеленчуците мисля
че ястието си заслужаваше чакането(около 15 минути)
Спагети
ала сколио (8,99 лв за 450 грама). Спагети с риба, миди, калмари, домати,
каперси, чесън и вино. Порцията е доста голяма, мидите са вкусно приготвени.
Всичко това
поляхме с една бутилка вино „Пино Гриджо Ка‘Ернесто Трентино 2010“ (19,99 лв за
бутилка) – италианско бяло вино. Хубав аромат, от района на Тренто(май се
разбира по името) – леко и приятно за пиене.
От червените се спряхме на българското Кюве на изба „Братя Минкови“ (23,99
лв за бутилка) реколта 2010 година - не много тежко, определено запомнящ се
аромат. От италианските червени ни бяха препоръчали Набуко Монтепулчано д‘Абруцо
(29,99 лв за бутилка), но си го оставихме за следващият път, защото ни се пиеше
червено вино.
Десертите:
Разбира
се Тирамису (3,99 лв за 150 грама). Готвача Фабио твърди че го приготвя по
собствена рецепта и наистина може да се каже че е най доброто Тирамису което
сме опитвали във Варна. Не е направено с бишкоти, а с блатове – което може би е
част от тайната.
Торта
от рикота с плодов конфитюр (3,99 лв за 200 грама) Рикота е вид сирене,
конфитюра е от боровинки. Представлява нещо като парфе.
Банан
фламбе с ром, стафиди и ванилов сладолед (4,99 лв за 250 грама) Надявах се да
ми го донесат запалено, но явно след узото не съм имал вид на човек който ще се
справи с горящи банани :). Бананите бяха вкусни, сладоледа – не.
Малко съжалих че не си взех Тирамису.
Оценка 3/5
Обслужване:
За всички маси(тази вечер заети бяха не повече от 3-4) се грижеше една
сервитьорка. Определено се справяше доста професионално. Това което не ми
хареса е че не се усмихваше, но за сметка на това беше отзивчива. Препоръча ни
вина, въпреки че не успя да ни каже повече за тях.
Две от ястията които пробвахме да поръчаме се оказа че ги няма в момента.
Това не говори добре, при положение че менюто и без това е не е голямо.
Попитахме за една от съставките на Тирамисуто, като в отговор любезно
получихме допълнително от нея. Главният готвач Фабио беше любезен с част от
гостите които явно познаваше и на няколко пъти излиза и говори с тях. С нас не
поговори, предполагам отново заради моят италиански.
Оценка 4/5
Подходящо ли е за
посещение с деца:
Заведението няма детски кът,
така че по добре оставете в къщи по малките деца.
Оценка 1/5
Тоалетни
Тоалетните се
намират на подземния етаж. Чисти са и подържани.
Оценка 4/5
Цени
Мнение
Заведението
задължително трябва да се посети заради Тирамисуто. Мисля ще е подходящо и за
бърз бизнес обяд или хапване с приятели.
Ограниченият избор на вина и краткото
меню – трудно ще ме направят редовен клиент. Може би върлите фенове на домашна
паста и спагети ще могат да оценят качествата на ресторант Гарибалди. Малкият
двор го прави неподходящо за лятото.
И все пак ние вероятно отново ще го
посетим за да пробваме Паелята!
